12 июн. 2012 г., 10:12

........

1.3K 0 0

                                *

                             *        *

Запълвам дупките в стената на живота,

не спя, посрещам всеки идващ миг с охота.

Оглозгвам го до кости, сякаш е последен

и го зазиждам там да си почива кротко.

                                  *

                             *        *

Звездата се отронва от небесното дърво,

отива си от нас едно човешко същество.

Те ще се срещнат в пътя към небитието

и ще си кажат нещо, но ще чуем ли какво?

                                  *

                             *        *

Не свършил още най-прекрасния си стих,

приятелю, поете, накъде потегляш ти?

Сбогуваме се тихо, без да кажем нищо...

Една сълза след теб остава да блести...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...