12 июн. 2012 г., 10:12

........

1.3K 0 0

                                *

                             *        *

Запълвам дупките в стената на живота,

не спя, посрещам всеки идващ миг с охота.

Оглозгвам го до кости, сякаш е последен

и го зазиждам там да си почива кротко.

                                  *

                             *        *

Звездата се отронва от небесното дърво,

отива си от нас едно човешко същество.

Те ще се срещнат в пътя към небитието

и ще си кажат нещо, но ще чуем ли какво?

                                  *

                             *        *

Не свършил още най-прекрасния си стих,

приятелю, поете, накъде потегляш ти?

Сбогуваме се тихо, без да кажем нищо...

Една сълза след теб остава да блести...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...