30 abr 2009, 9:05

* * * 

  Poesía
1034 0 16

 

Спаси ме мъдростта на утрото.

Погали ме дъхът на светлината,

измъкна ме от призрачното лутане...

Изправих се и продължих нататък.

 

Събрах парчетата от същността си.

Душата разделих наполовина,

раздадох я без жал и егоизъм

на всеки, който пътя ми премина.

 

И с половин душа ще оцелея

в очите ти да видя хоризонта,

че погледът ти все отвъд чернее...

там някъде... Далеч от всяка болка.

 

А болката, за тебе отредена

до дъно ще изпивам всяка вечер.

И лудостта... И нея ще приема.

За утро ще се моля...Ти - за вечност...

 

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??