21 jul 2017, 8:52  

* * *

1.1K 0 5

46

Закостеняло мислене как да обориш?

Зазидани двери как със ключ да отвориш?

Тази робска нагласа, оцеляла във времето

със саможертва не можеш да я пребориш.

 

47

Добре че поетите не се пенсионират!

Ако са истински, пишат до края. Не спират.

И вплетени здраво във свойта словесна магия,

всъщност, поетите никога не умират.

 

48

Рубайя сътворих за всички успешни поети,

защото разбирам как се пишат прекрасни куплети.

Не за мен! Не за мен, извинете ме, моля, е думата!

Аз съм чирак, който със свещ се опитва да свети.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...