21.07.2017 г., 8:52  

* * *

1.1K 0 5

46

Закостеняло мислене как да обориш?

Зазидани двери как със ключ да отвориш?

Тази робска нагласа, оцеляла във времето

със саможертва не можеш да я пребориш.

 

47

Добре че поетите не се пенсионират!

Ако са истински, пишат до края. Не спират.

И вплетени здраво във свойта словесна магия,

всъщност, поетите никога не умират.

 

48

Рубайя сътворих за всички успешни поети,

защото разбирам как се пишат прекрасни куплети.

Не за мен! Не за мен, извинете ме, моля, е думата!

Аз съм чирак, който със свещ се опитва да свети.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...