Jul 21, 2017, 8:52 AM  

* * *

1.1K 0 5

46

Закостеняло мислене как да обориш?

Зазидани двери как със ключ да отвориш?

Тази робска нагласа, оцеляла във времето

със саможертва не можеш да я пребориш.

 

47

Добре че поетите не се пенсионират!

Ако са истински, пишат до края. Не спират.

И вплетени здраво във свойта словесна магия,

всъщност, поетите никога не умират.

 

48

Рубайя сътворих за всички успешни поети,

защото разбирам как се пишат прекрасни куплети.

Не за мен! Не за мен, извинете ме, моля, е думата!

Аз съм чирак, който със свещ се опитва да свети.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...