22 nov 2011, 20:39

* * *

  Poesía
468 0 0

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Останах единствен в света.

Оцелях с борба.

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Героите това заслужават!

 

Има ли по-голям герой от мене?

Има ли по-голям подвиг от моя?

 

Последвах хиляди и след смъртта.

 

Има ли по-голяма вярност от моята?

 

Аз не съм Бог. Не съм Човек.

Аз съм Достойнството.

 

Аз единствен все още теша бедните, онеправданите,

нещастните.

 

Там, където няма надежда, няма покой и път напред -

останах аз, Достойнството!

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Дори достойнството има нужда да е достойно.

 

Аз съм последният герой.

 

Искам лавров венец.

Уморих се от трънен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...