22 nov 2011, 20:39

* * *

  Poesía
464 0 0

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Останах единствен в света.

Оцелях с борба.

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Героите това заслужават!

 

Има ли по-голям герой от мене?

Има ли по-голям подвиг от моя?

 

Последвах хиляди и след смъртта.

 

Има ли по-голяма вярност от моята?

 

Аз не съм Бог. Не съм Човек.

Аз съм Достойнството.

 

Аз единствен все още теша бедните, онеправданите,

нещастните.

 

Там, където няма надежда, няма покой и път напред -

останах аз, Достойнството!

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Дори достойнството има нужда да е достойно.

 

Аз съм последният герой.

 

Искам лавров венец.

Уморих се от трънен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Спирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...