22.11.2011 г., 20:39

* * *

462 0 0

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Останах единствен в света.

Оцелях с борба.

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Героите това заслужават!

 

Има ли по-голям герой от мене?

Има ли по-голям подвиг от моя?

 

Последвах хиляди и след смъртта.

 

Има ли по-голяма вярност от моята?

 

Аз не съм Бог. Не съм Човек.

Аз съм Достойнството.

 

Аз единствен все още теша бедните, онеправданите,

нещастните.

 

Там, където няма надежда, няма покой и път напред -

останах аз, Достойнството!

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Дори достойнството има нужда да е достойно.

 

Аз съм последният герой.

 

Искам лавров венец.

Уморих се от трънен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...