Nov 22, 2011, 8:39 PM

* * *

  Poetry
463 0 0

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Останах единствен в света.

Оцелях с борба.

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Героите това заслужават!

 

Има ли по-голям герой от мене?

Има ли по-голям подвиг от моя?

 

Последвах хиляди и след смъртта.

 

Има ли по-голяма вярност от моята?

 

Аз не съм Бог. Не съм Човек.

Аз съм Достойнството.

 

Аз единствен все още теша бедните, онеправданите,

нещастните.

 

Там, където няма надежда, няма покой и път напред -

останах аз, Достойнството!

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Дори достойнството има нужда да е достойно.

 

Аз съм последният герой.

 

Искам лавров венец.

Уморих се от трънен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...