22 нояб. 2011 г., 20:39

* * *

465 0 0

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Останах единствен в света.

Оцелях с борба.

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Героите това заслужават!

 

Има ли по-голям герой от мене?

Има ли по-голям подвиг от моя?

 

Последвах хиляди и след смъртта.

 

Има ли по-голяма вярност от моята?

 

Аз не съм Бог. Не съм Човек.

Аз съм Достойнството.

 

Аз единствен все още теша бедните, онеправданите,

нещастните.

 

Там, където няма надежда, няма покой и път напред -

останах аз, Достойнството!

 

Дошъл съм за награда.

Дошъл съм за чест.

 

Дори достойнството има нужда да е достойно.

 

Аз съм последният герой.

 

Искам лавров венец.

Уморих се от трънен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...