3 dic 2019, 18:28

***

582 6 7

С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.

И нещата всъщност прости,
са в основата на сложното,
глад духовен, суша, пости...
Вярваме и в невъзможното.

Очилата ни ли? Цветни,
но с отенъци на сивото.
И в душите си поети,
сме праханът...И огнивото...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Невзрачна поема 🇧🇬

Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх, ...
828 8 28

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...