Dec 3, 2019, 6:28 PM

***

574 6 7

С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.

И нещата всъщност прости,
са в основата на сложното,
глад духовен, суша, пости...
Вярваме и в невъзможното.

Очилата ни ли? Цветни,
но с отенъци на сивото.
И в душите си поети,
сме праханът...И огнивото...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Невзрачна поема 🇧🇬

Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх, ...
822 8 28

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...