С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости,
са в основата на сложното,
глад духовен, суша, пости...
Вярваме и в невъзможното.
Очилата ни ли? Цветни,
но с отенъци на сивото.
И в душите си поети,
сме праханът...И огнивото...
© Надежда Ангелова Всички права запазени