24 sept 2007, 21:39

* * *

  Poesía
893 0 5

Бяла нощ

Бяла нощ, бяла луна,

две сълзи кристални в нощта,

бяла съм, нежна и добра,

бяла съм, а така сама.

Ела, отдай любовта си,

ето, аз всичко мое ти давам,

ефирна съм, дантелено-прозрачна...

ела, протягам ти ръка.

В косите закичих си изящен лотос,

по-бял от нощната луна,

усещаш ли как ухае на страстта?

Бяла съм, перлена... очакваща...

с любов за теб всеотдайваща.

Ела в омая на нощната царица,

помежду ни нека я има онази искрица,

нека сме заедно в нейния храм вековечен,

нека до смърт на мен да си обречен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....