24 sept 2007, 21:39

* * *

  Poesía
890 0 5

Бяла нощ

Бяла нощ, бяла луна,

две сълзи кристални в нощта,

бяла съм, нежна и добра,

бяла съм, а така сама.

Ела, отдай любовта си,

ето, аз всичко мое ти давам,

ефирна съм, дантелено-прозрачна...

ела, протягам ти ръка.

В косите закичих си изящен лотос,

по-бял от нощната луна,

усещаш ли как ухае на страстта?

Бяла съм, перлена... очакваща...

с любов за теб всеотдайваща.

Ела в омая на нощната царица,

помежду ни нека я има онази искрица,

нека сме заедно в нейния храм вековечен,

нека до смърт на мен да си обречен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...