Sep 24, 2007, 9:39 PM

* * *

  Poetry
884 0 5

Бяла нощ

Бяла нощ, бяла луна,

две сълзи кристални в нощта,

бяла съм, нежна и добра,

бяла съм, а така сама.

Ела, отдай любовта си,

ето, аз всичко мое ти давам,

ефирна съм, дантелено-прозрачна...

ела, протягам ти ръка.

В косите закичих си изящен лотос,

по-бял от нощната луна,

усещаш ли как ухае на страстта?

Бяла съм, перлена... очакваща...

с любов за теб всеотдайваща.

Ела в омая на нощната царица,

помежду ни нека я има онази искрица,

нека сме заедно в нейния храм вековечен,

нека до смърт на мен да си обречен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...