Бяла нощ, бяла луна,
две сълзи кристални в нощта,
бяла съм, нежна и добра,
бяла съм, а така сама.
Ела, отдай любовта си,
ето, аз всичко мое ти давам,
ефирна съм, дантелено-прозрачна...
ела, протягам ти ръка.
В косите закичих си изящен лотос,
по-бял от нощната луна,
усещаш ли как ухае на страстта?
Бяла съм, перлена... очакваща...
с любов за теб всеотдайваща.
Ела в омая на нощната царица,
помежду ни нека я има онази искрица,
нека сме заедно в нейния храм вековечен,
нека до смърт на мен да си обречен.
© Нина Павлова Всички права запазени