20 nov 2007, 14:44

* * * 

  Poesía » Otra
818 0 26
Ще се връщам, но само от нямане
на къде. И по навик. Ужасно е...
Всяка следваща сутрин оставя ме
със привкус на несбъднато щастие.

Ще си лягам до теб, по инерция.
По инерция ще те целувам.
По юдейски за две-три сестерции
(от страстта ти) ще се търгувам...

Окована съм в хиляди “трябва”-та.
И от дълг кривосметнат се спирам.
От обида горчи ми с теб хляба.
(само сол във килера намирам).

Любовта си отива, обидена,
че глада й с трохи уталожваш.
И ме стисва ръката невидима
на копнежа по “ако можеше...”

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??