* * *
Ще се връщам, но само от нямане
на къде. И по навик. Ужасно е...
Всяка следваща сутрин оставя ме
със привкус на несбъднато щастие.
Ще си лягам до теб, по инерция.
По инерция ще те целувам.
По юдейски за две-три сестерции
(от страстта ти) ще се търгувам...
Окована съм в хиляди “трябва”-та.
И от дълг кривосметнат се спирам.
От обида горчи ми с теб хляба.
(само сол във килера намирам).
Любовта си отива, обидена,
че глада й с трохи уталожваш.
И ме стисва ръката невидима
на копнежа по “ако можеше...”
на къде. И по навик. Ужасно е...
Всяка следваща сутрин оставя ме
със привкус на несбъднато щастие.
Ще си лягам до теб, по инерция.
По инерция ще те целувам.
По юдейски за две-три сестерции
(от страстта ти) ще се търгувам...
Окована съм в хиляди “трябва”-та.
И от дълг кривосметнат се спирам.
От обида горчи ми с теб хляба.
(само сол във килера намирам).
Любовта си отива, обидена,
че глада й с трохи уталожваш.
И ме стисва ръката невидима
на копнежа по “ако можеше...”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
