Nov 20, 2007, 2:44 PM

* * * 

  Poetry » Other
781 0 26
Ще се връщам, но само от нямане
на къде. И по навик. Ужасно е...
Всяка следваща сутрин оставя ме
със привкус на несбъднато щастие.

Ще си лягам до теб, по инерция.
По инерция ще те целувам.
По юдейски за две-три сестерции
(от страстта ти) ще се търгувам...

Окована съм в хиляди “трябва”-та.
И от дълг кривосметнат се спирам.
От обида горчи ми с теб хляба.
(само сол във килера намирам).

Любовта си отива, обидена,
че глада й с трохи уталожваш.
И ме стисва ръката невидима
на копнежа по “ако можеше...”

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??