Детство

     В памет на Роска

Винаги към детството ме връщат

онези плачещи върби,

под които с теб зидахме си къща

от вода и пясък, и мечти.

Зидахме и вграждахме в нея

своят детски, неподправен свят

и вярвахме, че мечтите не стареят

белязани с любовен знак.

Винаги към детството ме връщат

онези, надвиснали над нас скали,

които с теб изкачвахме среднощем

и събирахме в тъмното звезди.

Винаги към детството ме връщат 

една чешма и минзухарено небе.

Бях тогава възрастен всъщност, 

а сега останал съм дете...