* * *
Детство
В памет на Роска
Винаги към детството ме връщат
онези плачещи върби,
под които с теб зидахме си къща
от вода и пясък, и мечти.
Зидахме и вграждахме в нея
своят детски, неподправен свят
и вярвахме, че мечтите не стареят
белязани с любовен знак.
Винаги към детството ме връщат
онези, надвиснали над нас скали,
които с теб изкачвахме среднощем
и събирахме в тъмното звезди.
Винаги към детството ме връщат
една чешма и минзухарено небе.
Бях тогава възрастен всъщност,
а сега останал съм дете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Мишев Всички права запазени
