igmishev (Иван Мишев) igmishev (Иван Мишев)
1 47
Jul 12, 2013, 8:24 PM

* * *

  Poetry » Other
794 0 1

 

 Детство

     В памет на Роска

 

Винаги към детството ме връщат

онези плачещи върби,

под които с теб зидахме си къща

от вода и пясък, и мечти.

 

Зидахме и вграждахме в нея

своят детски, неподправен свят

и вярвахме, че мечтите не стареят

белязани с любовен знак.

 

Винаги към детството ме връщат

онези, надвиснали над нас скали,

които с теб изкачвахме среднощем

и събирахме в тъмното звезди.

 

Винаги към детството ме връщат 

една чешма и минзухарено небе.

Бях тогава възрастен всъщност, 

а сега останал съм дете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Мишев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0