voktep (Камен)
15 2
29 abr 2015, 20:29

4 

  Poesía » Otra
285 0 0

Духът ми принизен

от нивото на своето

бедно невежество

няма чувство

за блаженост.

В бездействие

подтиснат

и очакван

от унила празнота,

усмихва се

окуражаващо,

но с детска

безпощадност.

Отнякъде,

да блесне лъч,

и тайното

да стане явно

е скрил надежда.

Но само тиха

вселенска тъга

пада и бавно

се трупа.

В частица от мен

истината се е

притаила

недостъпна

и далечна.

Тя чака

своя час.

© Камен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??