4
415
0
0
Духът ми принизен
от нивото на своето
бедно невежество
няма чувство
за блаженост.
В бездействие
подтиснат
и очакван
от унила празнота,
усмихва се
окуражаващо,
но с детска
безпощадност.
Отнякъде,
да блесне лъч,
и тайното
да стане явно
е скрил надежда.
Но само тиха
вселенска тъга
пада и бавно
се трупа.
В частица от мен
истината се е
притаила
недостъпна
и далечна.
Тя чака
своя час.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камен Всички права запазени
