voktep (Камен)
15 2
29.04.2015 г., 20:29 ч.

4 

  Поезия » Друга
286 0 0

Духът ми принизен

от нивото на своето

бедно невежество

няма чувство

за блаженост.

В бездействие

подтиснат

и очакван

от унила празнота,

усмихва се

окуражаващо,

но с детска

безпощадност.

Отнякъде,

да блесне лъч,

и тайното

да стане явно

е скрил надежда.

Но само тиха

вселенска тъга

пада и бавно

се трупа.

В частица от мен

истината се е

притаила

недостъпна

и далечна.

Тя чака

своя час.

© Камен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??