3 jul 2022, 19:11  

4. Замъкът

1.7K 7 14

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)

 

На канали почиствах дъната от кал,

на строежи – наливах основи,

пропилявах младежката сила без жал,

за да скъсам железни окови.

И работех, и учех... Добих занаят...

но когато почуках – не чуха.

С атестат съм сега, но не случих на щат,

безработен на улица „Глуха“.

С помощта на приятеля – в гатерен цех,

принудих се да търся прехрана.

По неволя съдба на хамалин приех...

и ме включиха в първата смяна.

 

И положих в основи крайъгълен камък

на житейския призрачен замък.

 

17:50 часът, 3 юли 2022

 

--------------------------------------

 

("Замъкът" е част от поемата "По следите на дните"

Втора част)

 

(Моля да бъдат поставени като свързващи части: "2. 

Години на учение" и "3.По пътя")

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогнат съм от посещението ти, Дъждове, и от подаръците които ми остави на страницата на "Замъкът"! Благодаря ти за щедрата душа и от сърце ти желая здраве, щастие и ведър слънчев ден! Бог да те благослови!
  • Приятно съм изненадан от посещението ти, Ирина! От сърце ти благодаря и за хубавия коментар и че добави сонета в "любими"! Желая ти здраве и всичко най-добро!
  • Одисеята ти, Иване, не е била по гладък асфалт, а по груб калдъръм, но ти не се отказваш и това е чудесно! Също като едно дърво- колкото повече го духа вятъра, толкова по- здраво пуска корени и се държи изправено! Откровена изповед!
  • Благодаря, ти Вики, за посещението и коментара! Хубав ден ти желая!
  • Не всичко е каквото сме си представяли. Пътищата на развитието са дълги и стръмни.

6. Ще настъпи ли?... 🇧🇬

Ще настъпи ли края на тежкия труд,
та светът да е рай за човека,
да работи и пее – нахранен, обут –
по житейската цветна пътека!
Капиталът да бъде заключен в затвор, ...
876 9 18

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...