Jul 3, 2022, 7:11 PM  

4. Замъкът

1.7K 7 14

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)

 

На канали почиствах дъната от кал,

на строежи – наливах основи,

пропилявах младежката сила без жал,

за да скъсам железни окови.

И работех, и учех... Добих занаят...

но когато почуках – не чуха.

С атестат съм сега, но не случих на щат,

безработен на улица „Глуха“.

С помощта на приятеля – в гатерен цех,

принудих се да търся прехрана.

По неволя съдба на хамалин приех...

и ме включиха в първата смяна.

 

И положих в основи крайъгълен камък

на житейския призрачен замък.

 

17:50 часът, 3 юли 2022

 

--------------------------------------

 

("Замъкът" е част от поемата "По следите на дните"

Втора част)

 

(Моля да бъдат поставени като свързващи части: "2. 

Години на учение" и "3.По пътя")

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трогнат съм от посещението ти, Дъждове, и от подаръците които ми остави на страницата на "Замъкът"! Благодаря ти за щедрата душа и от сърце ти желая здраве, щастие и ведър слънчев ден! Бог да те благослови!
  • Приятно съм изненадан от посещението ти, Ирина! От сърце ти благодаря и за хубавия коментар и че добави сонета в "любими"! Желая ти здраве и всичко най-добро!
  • Одисеята ти, Иване, не е била по гладък асфалт, а по груб калдъръм, но ти не се отказваш и това е чудесно! Също като едно дърво- колкото повече го духа вятъра, толкова по- здраво пуска корени и се държи изправено! Откровена изповед!
  • Благодаря, ти Вики, за посещението и коментара! Хубав ден ти желая!
  • Не всичко е каквото сме си представяли. Пътищата на развитието са дълги и стръмни.

6. Ще настъпи ли?... 🇧🇬

Ще настъпи ли края на тежкия труд,
та светът да е рай за човека,
да работи и пее – нахранен, обут –
по житейската цветна пътека!
Капиталът да бъде заключен в затвор, ...
875 9 18

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....