3.07.2022 г., 19:11  

4. Замъкът

1.7K 7 14

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. (Лука 20 – 27)

 

На канали почиствах дъната от кал,

на строежи – наливах основи,

пропилявах младежката сила без жал,

за да скъсам железни окови.

И работех, и учех... Добих занаят...

но когато почуках – не чуха.

С атестат съм сега, но не случих на щат,

безработен на улица „Глуха“.

С помощта на приятеля – в гатерен цех,

принудих се да търся прехрана.

По неволя съдба на хамалин приех...

и ме включиха в първата смяна.

 

И положих в основи крайъгълен камък

на житейския призрачен замък.

 

17:50 часът, 3 юли 2022

 

--------------------------------------

 

("Замъкът" е част от поемата "По следите на дните"

Втора част)

 

(Моля да бъдат поставени като свързващи части: "2. 

Години на учение" и "3.По пътя")

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогнат съм от посещението ти, Дъждове, и от подаръците които ми остави на страницата на "Замъкът"! Благодаря ти за щедрата душа и от сърце ти желая здраве, щастие и ведър слънчев ден! Бог да те благослови!
  • Приятно съм изненадан от посещението ти, Ирина! От сърце ти благодаря и за хубавия коментар и че добави сонета в "любими"! Желая ти здраве и всичко най-добро!
  • Одисеята ти, Иване, не е била по гладък асфалт, а по груб калдъръм, но ти не се отказваш и това е чудесно! Също като едно дърво- колкото повече го духа вятъра, толкова по- здраво пуска корени и се държи изправено! Откровена изповед!
  • Благодаря, ти Вики, за посещението и коментара! Хубав ден ти желая!
  • Не всичко е каквото сме си представяли. Пътищата на развитието са дълги и стръмни.

6. Ще настъпи ли?...

Ще настъпи ли края на тежкия труд,
та светът да е рай за човека,
да работи и пее – нахранен, обут –
по житейската цветна пътека!
Капиталът да бъде заключен в затвор, ...
865 9 18

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...