22 mar 2007, 15:05

40

Poesía

963 0 9

Заспи, мое Сърце уморено!
Не срещай зората будно! Заспи!
Ела, мое Чувство, от студ обгорено.
Стопли се. Жаравата още мъжди...

Ела, Болко стара...
Влез тихо, на пръсти. Вратата сама отвори.
Ключа съм оставил отвън, във дувара -
за гости, нечакани в ранни зори.

Ела, Обич моя, преминала бури, гори...
Ще чакам!... И зная: Дори да боли,
дори да усещаме края,
Надеждата, Обич, все тъй ще блести!
*
Не заспивай, Сърце уморено!!!
Посрещни деня будно... Бъди!
Здравей, Чувство мое, солено!
Ида!... Чакат ме всичките Дни...
28/11/00

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765 (Ани Монева)

Мисля, че точно на тези години,човек прави една равносметка на пътя си и му се иска понякога да смени посоката.

2008-10-19T19:24:13+03:00
ellyst (Ели)

Много лично. Много добро.

2007-07-04T10:21:23+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Прекрасен е!
И под секрет...сякаш прочетох за себе си - след 40 какво да очаквам...

2007-03-23T09:10:47+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Поздрав!

2007-03-22T22:14:13+02:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Браво!

2007-03-22T17:50:18+02:00