Азазел (Неличка)
42 117
23 may 2012, 20:51

* * * 

  Poesía
1225 0 3

Вълните сякаш с нежните милувки
разчупиха девичите ми дни.
Косите си заплетох ги във плитки,
а после ги отрязах - не боли.

Събух сандалите и хукнах боса,
макар до край светът да бе далеч,
полите си раздрах ги по скалите -
човек във дрипи пак си е човек!

Дъжд започна - силен и студен,
изми кръвта от босите нозе.
И раните боляха, до припадък,
ала достигнах свойте върхове.

© Неличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??