* * *

May 23, 2012, 8:51 PM

Poetry

1204 0 3

Вълните сякаш с нежните милувки
разчупиха девичите ми дни.
Косите си заплетох ги във плитки,
а после ги отрязах - не боли.

Събух сандалите и хукнах боса,
макар до край светът да бе далеч,
полите си раздрах ги по скалите -
човек във дрипи пак си е човек!

Дъжд започна - силен и студен,
изми кръвта от босите нозе.
И раните боляха, до припадък,
ала достигнах свойте върхове.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vega666 (Младен Мисана)

2016-02-09T22:41:56+02:00

Много силно и истинско! Едно автентично състояние на духа усетено и предадено неповторимо. Поздрави!
zefpet (Илко Карайчев)

2012-05-24T15:54:12+03:00

Хубаво е!!!
Enena (Елена Нинова)

2012-05-23T22:54:28+03:00

Човек във дрипи, пак си е човек.Мъдро! Браво!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works