Азазел (Неличка)
42 117
23 мая 2012 г., 20:51

* * * 

  Поэзия
1111 0 3

Вълните сякаш с нежните милувки
разчупиха девичите ми дни.
Косите си заплетох ги във плитки,
а после ги отрязах - не боли.

Събух сандалите и хукнах боса,
макар до край светът да бе далеч,
полите си раздрах ги по скалите -
човек във дрипи пак си е човек!

Дъжд започна - силен и студен,
изми кръвта от босите нозе.
И раните боляха, до припадък,
ала достигнах свойте върхове.

© Неличка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??