10 jul 2011, 17:17

# # # 

  Poesía
729 0 6
Тишината съня ми прогони.
Във стъклото се цъкли луна жълтолика.
Сякаш зов от минали спомени
към баирите рошави с глас ме повика.
Сякаш пак край реката лудеем
със другари, които отдавна ги няма...
По хлапашки небрежно се смеем -
нека ме хока сърдита довечера мама.
Звънна трамвай и клаксон изсвири.
Неизмазан калкан във стъклото се блещи.
Изпариха се всички баири -
слагам си градски фасон за днешните срещи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??