# # #
Тишината съня ми прогони.
Във стъклото се цъкли луна жълтолика.
Сякаш зов от минали спомени
към баирите рошави с глас ме повика.
Сякаш пак край реката лудеем
със другари, които отдавна ги няма...
По хлапашки небрежно се смеем -
нека ме хока сърдита довечера мама.
Звънна трамвай и клаксон изсвири.
Неизмазан калкан във стъклото се блещи.
Изпариха се всички баири -
слагам си градски фасон за днешните срещи...
И със тесни обуща от кожа
ще куцукам през делника сив като мишка.
Своя път за отвъд ще отложа -
здрава е още моята крушовска* нишка...
.............................................................................
Крушовица (Врачанско) е моето село
© Димитър Никифоров All rights reserved.
.Много хубав стих.Поздравче!
