3 oct 2007, 13:55

... 44...

  Poesía
1.5K 0 14
всички сме равни
- ниски, високи, широки, забавни
всички сме еднакво нелепи
- нещастници с пълни кошници и празни шепи
всички врим в казана
- водка, плесница, сватбена покана
всичко е фалш и заблуда
- пиян докер, силиконена принцеса, кучка луда
всичко от рев започва
- раждане, смърт, прясна почва
всичко завършва там
купчина кости в ковчег обкован
нищо си в този театър жесток
- мислиш се за Бог, а живееш в страх и шок

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хах Митенце,Брао бе ма френд много си добър чесно...но имаш и други творения много по въздигащи духа и тялото говоря ти за Жорко.Ако го публикуваш много хора ще се възхитят от възможностите ти
  • хахахахаха...БРАВО БЕ!!!
  • Еми много ясно, че е иключителен Брао Мите.
  • Казах ти,че ще те забележатИзключителен си...
  • Интересно, като рап...Отричащо и истинско...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...