3 окт. 2007 г., 13:55

... 44...

1.5K 0 14
всички сме равни
- ниски, високи, широки, забавни
всички сме еднакво нелепи
- нещастници с пълни кошници и празни шепи
всички врим в казана
- водка, плесница, сватбена покана
всичко е фалш и заблуда
- пиян докер, силиконена принцеса, кучка луда
всичко от рев започва
- раждане, смърт, прясна почва
всичко завършва там
купчина кости в ковчег обкован
нищо си в този театър жесток
- мислиш се за Бог, а живееш в страх и шок

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хах Митенце,Брао бе ма френд много си добър чесно...но имаш и други творения много по въздигащи духа и тялото говоря ти за Жорко.Ако го публикуваш много хора ще се възхитят от възможностите ти
  • хахахахаха...БРАВО БЕ!!!
  • Еми много ясно, че е иключителен Брао Мите.
  • Казах ти,че ще те забележатИзключителен си...
  • Интересно, като рап...Отричащо и истинско...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...