Oct 3, 2007, 1:55 PM

... 44...

  Poetry
1.5K 0 14
всички сме равни
- ниски, високи, широки, забавни
всички сме еднакво нелепи
- нещастници с пълни кошници и празни шепи
всички врим в казана
- водка, плесница, сватбена покана
всичко е фалш и заблуда
- пиян докер, силиконена принцеса, кучка луда
всичко от рев започва
- раждане, смърт, прясна почва
всичко завършва там
купчина кости в ковчег обкован
нищо си в този театър жесток
- мислиш се за Бог, а живееш в страх и шок

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хах Митенце,Брао бе ма френд много си добър чесно...но имаш и други творения много по въздигащи духа и тялото говоря ти за Жорко.Ако го публикуваш много хора ще се възхитят от възможностите ти
  • хахахахаха...БРАВО БЕ!!!
  • Еми много ясно, че е иключителен Брао Мите.
  • Казах ти,че ще те забележатИзключителен си...
  • Интересно, като рап...Отричащо и истинско...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...