30 dic 2012, 20:00

* * * 

  Poesía » Otra
415 2 4

Не се страхувам от раздялата -

тя идва, за да ни пречисти.

Ще се погледнем в огледалото

и честно ще потърсим истината.

Как бихме иначе узнали

дали сме чужди, или близки?

И как ли бихме си повярвали?...

Играехме "артист" и "зрител".

Ти - предпазливо, аз пък - с дързост.

Сами разкъсвахме незримото,

което досега ни свързваше,

с една жестока подозрителност...

И твърде късно се завърнахме

към опрощаващата искреност.

Възмездието бе РАЗДЯЛА.

Раздялата, печалномъдра,

ще сложи край... Или начало.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Искрено и мъдро. Замисля и вълнува ...
    Поздравления, Бени!
  • "...Или начало!" Поздравления, Албена! Поздравления!
  • Благодаря, Таня, за мъдрите думи! Успех ти желая и много любов!
  • В редки случаи се замисляме, че раздялата е за добро... Хората идват в живота ни, дават ни нещо и ние на тях и след това си тръгват, когато вече няма какво да си дадем за да освободим място за нови хора! Благодаря Ви!
Propuestas
: ??:??