* * *
Не се страхувам от раздялата -
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали
дали сме чужди, или близки?
И как ли бихме си повярвали?...
Играехме "артист" и "зрител".
Ти - предпазливо, аз пък - с дързост.
Сами разкъсвахме незримото,
което досега ни свързваше,
с една жестока подозрителност...
И твърде късно се завърнахме
към опрощаващата искреност.
Възмездието бе РАЗДЯЛА.
Раздялата, печалномъдра,
ще сложи край... Или начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
