anabel7 (Албена Димитрова)
180 6857
30.12.2012 г., 20:00 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
416 2 4

Не се страхувам от раздялата -

тя идва, за да ни пречисти.

Ще се погледнем в огледалото

и честно ще потърсим истината.

Как бихме иначе узнали

дали сме чужди, или близки?

И как ли бихме си повярвали?...

Играехме "артист" и "зрител".

Ти - предпазливо, аз пък - с дързост.

Сами разкъсвахме незримото,

което досега ни свързваше,

с една жестока подозрителност...

И твърде късно се завърнахме

към опрощаващата искреност.

Възмездието бе РАЗДЯЛА.

Раздялата, печалномъдра,

ще сложи край... Или начало.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено и мъдро. Замисля и вълнува ...
    Поздравления, Бени!
  • "...Или начало!" Поздравления, Албена! Поздравления!
  • Благодаря, Таня, за мъдрите думи! Успех ти желая и много любов!
  • В редки случаи се замисляме, че раздялата е за добро... Хората идват в живота ни, дават ни нещо и ние на тях и след това си тръгват, когато вече няма какво да си дадем за да освободим място за нови хора! Благодаря Ви!
Предложения
: ??:??