* * *
Не се страхувам от раздялата -
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали
дали сме чужди, или близки?
И как ли бихме си повярвали?...
Играехме "артист" и "зрител".
Ти - предпазливо, аз пък - с дързост.
Сами разкъсвахме незримото,
което досега ни свързваше,
с една жестока подозрителност...
И твърде късно се завърнахме
към опрощаващата искреност.
Възмездието бе РАЗДЯЛА.
Раздялата, печалномъдра,
ще сложи край... Или начало.
© Албена Димитрова All rights reserved.
