12 nov 2007, 12:56

***

945 0 3

В прохладна нощ, с безброй звезди,

на плажа двамата сме - аз и ти.

И пълната луна със бляскави лъчи

оставя пак следа върху сините вълни.

 

И тук сами сме, няма друг,

птиците безбройни, заминаха на юг.

Ала във тази дивна самота,

заражда се и малко топлина.

 

Във истина лъжовна и малко суета,

телата ни се сляха заедно с нощта.

Не чувствам нищо друго, освен любовта,

а може би желание, творящо радостта.

 

И тук сами сме, няма друг,

във този пуст и нежен юг,

където други тук след няколко лета,

ще открият пламъка на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...