12 nov 2007, 12:56

***

943 0 3

В прохладна нощ, с безброй звезди,

на плажа двамата сме - аз и ти.

И пълната луна със бляскави лъчи

оставя пак следа върху сините вълни.

 

И тук сами сме, няма друг,

птиците безбройни, заминаха на юг.

Ала във тази дивна самота,

заражда се и малко топлина.

 

Във истина лъжовна и малко суета,

телата ни се сляха заедно с нощта.

Не чувствам нищо друго, освен любовта,

а може би желание, творящо радостта.

 

И тук сами сме, няма друг,

във този пуст и нежен юг,

където други тук след няколко лета,

ще открият пламъка на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...