Nov 12, 2007, 12:56 PM

***

  Poetry » Love
933 0 3

В прохладна нощ, с безброй звезди,

на плажа двамата сме - аз и ти.

И пълната луна със бляскави лъчи

оставя пак следа върху сините вълни.

 

И тук сами сме, няма друг,

птиците безбройни, заминаха на юг.

Ала във тази дивна самота,

заражда се и малко топлина.

 

Във истина лъжовна и малко суета,

телата ни се сляха заедно с нощта.

Не чувствам нищо друго, освен любовта,

а може би желание, творящо радостта.

 

И тук сами сме, няма друг,

във този пуст и нежен юг,

където други тук след няколко лета,

ще открият пламъка на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...