12.11.2007 г., 12:56

***

934 0 3

В прохладна нощ, с безброй звезди,

на плажа двамата сме - аз и ти.

И пълната луна със бляскави лъчи

оставя пак следа върху сините вълни.

 

И тук сами сме, няма друг,

птиците безбройни, заминаха на юг.

Ала във тази дивна самота,

заражда се и малко топлина.

 

Във истина лъжовна и малко суета,

телата ни се сляха заедно с нощта.

Не чувствам нищо друго, освен любовта,

а може би желание, творящо радостта.

 

И тук сами сме, няма друг,

във този пуст и нежен юг,

където други тук след няколко лета,

ще открият пламъка на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...