28 dic 2011, 17:04

* * *

  Poesía
550 0 2

Имах аз баща чудесен,
с него живота беше ми песен.
Тъй безгрижно си живяхме,
смеехме се и си пяхме,
но в един коварен ден
разбрах, че от болест тежка е повален.
И борехме се дни наред с нея,
искахме татко да е добре,
но по-силният винаги печели
и така болестта ни го взе.
На най-хубавия ден,
на празника на бащата,
ала вместо да празнуват,
плачат за него децата.
И днес на твоя празник, татко,
където и да си,
поздравявам те с песен,
защото днес празнуваш ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Левков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....