28 дек. 2011 г., 17:04

* * *

548 0 2

Имах аз баща чудесен,
с него живота беше ми песен.
Тъй безгрижно си живяхме,
смеехме се и си пяхме,
но в един коварен ден
разбрах, че от болест тежка е повален.
И борехме се дни наред с нея,
искахме татко да е добре,
но по-силният винаги печели
и така болестта ни го взе.
На най-хубавия ден,
на празника на бащата,
ала вместо да празнуват,
плачат за него децата.
И днес на твоя празник, татко,
където и да си,
поздравявам те с песен,
защото днес празнуваш ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...