28.12.2011 г., 17:04

* * *

545 0 2

Имах аз баща чудесен,
с него живота беше ми песен.
Тъй безгрижно си живяхме,
смеехме се и си пяхме,
но в един коварен ден
разбрах, че от болест тежка е повален.
И борехме се дни наред с нея,
искахме татко да е добре,
но по-силният винаги печели
и така болестта ни го взе.
На най-хубавия ден,
на празника на бащата,
ала вместо да празнуват,
плачат за него децата.
И днес на твоя празник, татко,
където и да си,
поздравявам те с песен,
защото днес празнуваш ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Левков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...