От днес в обятията ти ще спя,

ръцете ти около мен да са обвити,

в кошмарната забрава на съня,

от всичко лошо да сме скрити.

Ще бъдем само двама през нощта.

Ще станем миг - за друг недосегаем,

симфония, прогонена от звуците тъга,

и огън, който двама да разпалиме.

Ще стана бурна,  после мека топлина,

във мен като вода ще се излива

и като тънка струйка ще трептя,

със аромата на любов ще те отпивам.

Ще стана лъч, от слънцето огрян,

ще се превърна в ритъма сърдечен,

куплет ще бъда - тихо прошептян,

ще бъда всичко - близко и далечно.

Дори да ме познаеш в утринта,

безумно твоя или много чужда,

в прегръдките ти още ако спя,

така ме остави - не ме събуждай!