15 sept 2010, 23:21

*****

  Poesía
901 1 1

От днес в обятията ти ще спя,

ръцете ти около мен да са обвити,

в кошмарната забрава на съня,

от всичко лошо да сме скрити.

 

Ще бъдем само двама през нощта.

Ще станем миг - за друг недосегаем,

симфония, прогонена от звуците тъга,

и огън, който двама да разпалиме.

 

Ще стана бурна,  после мека топлина,

във мен като вода ще се излива

и като тънка струйка ще трептя,

със аромата на любов ще те отпивам.

 

Ще стана лъч, от слънцето огрян,

ще се превърна в ритъма сърдечен,

куплет ще бъда - тихо прошептян,

ще бъда всичко - близко и далечно.

 

Дори да ме познаеш в утринта,

безумно твоя или много чужда,

в прегръдките ти още ако спя,

така ме остави - не ме събуждай!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...