15.09.2010 г., 23:21

*****

900 1 1

От днес в обятията ти ще спя,

ръцете ти около мен да са обвити,

в кошмарната забрава на съня,

от всичко лошо да сме скрити.

 

Ще бъдем само двама през нощта.

Ще станем миг - за друг недосегаем,

симфония, прогонена от звуците тъга,

и огън, който двама да разпалиме.

 

Ще стана бурна,  после мека топлина,

във мен като вода ще се излива

и като тънка струйка ще трептя,

със аромата на любов ще те отпивам.

 

Ще стана лъч, от слънцето огрян,

ще се превърна в ритъма сърдечен,

куплет ще бъда - тихо прошептян,

ще бъда всичко - близко и далечно.

 

Дори да ме познаеш в утринта,

безумно твоя или много чужда,

в прегръдките ти още ако спя,

така ме остави - не ме събуждай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...