Sep 15, 2010, 11:21 PM

*****

  Poetry
898 1 1

От днес в обятията ти ще спя,

ръцете ти около мен да са обвити,

в кошмарната забрава на съня,

от всичко лошо да сме скрити.

 

Ще бъдем само двама през нощта.

Ще станем миг - за друг недосегаем,

симфония, прогонена от звуците тъга,

и огън, който двама да разпалиме.

 

Ще стана бурна,  после мека топлина,

във мен като вода ще се излива

и като тънка струйка ще трептя,

със аромата на любов ще те отпивам.

 

Ще стана лъч, от слънцето огрян,

ще се превърна в ритъма сърдечен,

куплет ще бъда - тихо прошептян,

ще бъда всичко - близко и далечно.

 

Дори да ме познаеш в утринта,

безумно твоя или много чужда,

в прегръдките ти още ако спя,

така ме остави - не ме събуждай!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....