Sep 15, 2010, 11:21 PM

*****

  Poetry
899 1 1

От днес в обятията ти ще спя,

ръцете ти около мен да са обвити,

в кошмарната забрава на съня,

от всичко лошо да сме скрити.

 

Ще бъдем само двама през нощта.

Ще станем миг - за друг недосегаем,

симфония, прогонена от звуците тъга,

и огън, който двама да разпалиме.

 

Ще стана бурна,  после мека топлина,

във мен като вода ще се излива

и като тънка струйка ще трептя,

със аромата на любов ще те отпивам.

 

Ще стана лъч, от слънцето огрян,

ще се превърна в ритъма сърдечен,

куплет ще бъда - тихо прошептян,

ще бъда всичко - близко и далечно.

 

Дори да ме познаеш в утринта,

безумно твоя или много чужда,

в прегръдките ти още ако спя,

така ме остави - не ме събуждай!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...