plamkata (Пламен Иванов)
24 73
30 sept 2009, 21:07

* * * 

  Poesía
939 0 5

 

Едни очи, но най-красиви.

Глас един, но най-чуден.

А колко дами похотливи

изгарят ме със поглед блуден.

 

Когато имаш най-доброто,

се чувстваш силен и недосегаем,

и заслепен от блясъка на злото,

без смисъл търсиш бряг незнаен.

 

И получаваш много - да!

Фалшива обич, страст студена,

но не се замисляш за това.

Плътта ти сластна е задоволена.

 

Ден след ден редуват се целувките,

спомените бледни и нощите грешни.

И макар че съм ги имал всичките,

не струват! До нея те са смешни.

 

© Пламен Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??