* * *
Едни очи, но най-красиви.
Глас един, но най-чуден.
А колко дами похотливи
изгарят ме със поглед блуден.
Когато имаш най-доброто,
се чувстваш силен и недосегаем,
и заслепен от блясъка на злото,
без смисъл търсиш бряг незнаен.
И получаваш много - да!
Фалшива обич, страст студена,
но не се замисляш за това.
Плътта ти сластна е задоволена.
Ден след ден редуват се целувките,
спомените бледни и нощите грешни.
И макар че съм ги имал всичките,
не струват! До нея те са смешни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Иванов Всички права запазени
