Sep 30, 2009, 9:07 PM

* * * 

  Poetry
948 0 5

 

Едни очи, но най-красиви.

Глас един, но най-чуден.

А колко дами похотливи

изгарят ме със поглед блуден.

 

Когато имаш най-доброто,

се чувстваш силен и недосегаем,

и заслепен от блясъка на злото,

без смисъл търсиш бряг незнаен.

 

И получаваш много - да!

Фалшива обич, страст студена,

но не се замисляш за това.

Плътта ти сластна е задоволена.

 

Ден след ден редуват се целувките,

спомените бледни и нощите грешни.

И макар че съм ги имал всичките,

не струват! До нея те са смешни.

 

© Пламен Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??